БЕЛОВЕЖД —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОВЀЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бели или светлоруси вежди. Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към беловеждия старец. Д. Ангелов, ЖС, 135. Колчо ергенчето, беловеждо момче, още неотслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата. Н. Кирилов, ПД, 11.