БЕЛОВЛАС —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОВЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който е с бяла, побеляла коса; белокос. Тои беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 10. Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди. Ив. Планински, БС, 16. ● Обр. Денят беше слънчев, море‑

то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни. Ив. Планински, БС, 59.