БЕЛОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.1. Който има бяла или светлоруса коса. Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка. А. Каралийчев, ПС III, 169. След нея, за полата на сукманя ѝ, се държеше седемгодишното ѝ синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н. Попфилипов, РЛ, 154.

2.За животно — който е с бял или светъл косъм, кожа и под. на главата. Белоглав кон. Белоглава змия.

◊ Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. Тогава и двамата [муфлоните] се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им. Н. Хайтов, ПГ, 53.