БЕЛОГЪЗКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛОГЪ̀ЗКА ж. Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Oenan‑
the oenanthe. Захванале да чуруликат белогъзките, захванале да крещят щурците. Л. Каравелов, Съч. II, 124. Из ливадите ходехме за пъдпъдъци, а в местността "Гръмовец" за птички — белогъзки, които хващахме между камъните. Сб??СЕП, 284.