БЕЛОМРАМОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛОМРА̀МОРЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Поет. 1. Който е направен от бял мрамор. По беломраморните стени на двете крила на храма със златни букви е написана цялата история на войната от 1812 год. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 136. Първийт двор беше обиколен от леки арки, съставени от тънки скулптурни творения, поддържани от беломраморни стълпове. Н. Михайловски, ПА (превод), 138. В беломраморни охолни зали / лъкатушат светлинни вълни. Хр. Смирненски, ДБД, 23.

2. Прен. Който по цвят наподобява бял мрамор. Понякога ръката ѝ пробягваше, беломраморна и нежна, .. , по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 185.