БЕЛОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛО̀СВАМ, -аш, несв.; бело̀сам, -аш, св., прех. 1. Измазвам с вар, с бяла пръст или с бяла боя. Миеха се усилено прозорци и врати, някои белосваха опушените стаи. Кр. Григоров, Р, 149. В Черна един румънец му разказал как жените, преди да потеглят, измели дворовете и къщите, белосали с вар стените, .. целунали отворените врата и тогава тръгнали. А. Каралийчев, НЗ, 65.

2.Мажа с белило. Тя белосва лицето си.

3.Печат. Избелвам недоброкачествен материал за хартия, като прибавям хлор или синя боя. белосвам се, белосам се I. Страд. от белосвам. И да не забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата, с малко вар ся белосва къщата. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 7. II. Възвр. от белосвам във 2 знач. Була си Пени яриза [хариза], / яриза бяло белило / и това турско червило, / па ми са Пена белоса. Нар. пес., СбВСт, 599.