БЕЛОСТВО̀Л

БЕЛОСТВО̀Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който има възбял, светъл ствол; белостволест. Журченето на пчелите и слабият шум на белостволите брези, , . , пълнеха успокоената му душа с наслада. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и е тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34.

2. Който се състои от дървета с бели стволове. След това колата отмина и навлезе в рядка, белоствола гора, така свежозелена, сякаш листата се разтваряха пред очите им. П. Вежинов, НБК, 346.

Списък на думите по буква