БЕЛОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛО̀Т, мн. няма, м. 1. Вид игра на карти за двама, трима или четирима (групирани в две двойки) играчи, при която валето коз има най-голяма сила и стойност, а победата се постига с набиране на 101 точки. Двамина, седнали по турски, играеха белот, като си подаваха от време на време една бутилка. Ем. Манов, БГ, 73–74. Но какво знаеха тия хора, които се оплакваха, че блокадата ги заварила без вино, .. , че не могли да напровят каре за белот? В. Андреев, ПР, 27. Четирима страстни играчи на белот, седнали върху едно одеяло, постлано на пода, си разменяха весели шеги, както правят всички картоиграчи по света. М. Марчевски, ОТ, 514. Играем белот на две ръце.

2.Обявени в такава игра козови дама и поп, които се броят за 20.

— Фр. bélote.