БЕЛОТА̀, мн. няма, ж. Качество на бял, бял цвят. А по полето шуплестият сняг още пази своята белота. Д. Кисьов, Щ, 472. Ризата и ръкавелите му блестяха от бело‑
та. П. Вежинов, ДБ, 211. Лицето ѝ беше тънко, бледо, с някаква болезнена белота. Д. Спространов, С, 147.