БЕЛТЪЧИНЍ

БЕЛТЪЧИНЍ мн., ед. (рядко) белтъчина̀, ж. Биол. Хим. Белтък1 (във 2 знач.). Името на тази група органични съединения (белтъчини, белтъчни вещества) произлиза от най-обикновения, най-типичния и най-общодостъпния им представителяйчения белтък. Хим. VII кл, 1950, 136. Тестените ястия помагат за образование на тлъстини; а белтъчините — на месо. Ч, 1872, бр. 13, 665.

Прости белтъчини. Биол. Хим. Протеини; прости белтъци. Сложни белтъчини. Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъци. Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини, или протеини, и сложни белтъчини, или протеиди. Хим. VII кл, 1950, 138.

Списък на думите по буква