БЕЛУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛУ̀ШКА¹ ж. Диал. 1. Обикн. мн. Шарка като шевица на риза в народна носия. А чудно хубави бяха тия белушки! Те са четвъртити шевици, наредени навътре покрай ръбовете на ризата– по-големички по ръкавите и полите, а по-дребнички по нагръдките — извезани от разноцветни коприни. Т. Влайков, Пр I, 64. // Разш. Шарка. Саята ѝ беше нашарена с такива шарени белушки и пеперушки, щото човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите седемдесет и седем години! Л. Каравелов, Съч. II, 138.

2. Извезана риза.

БЕЛУ̀ШКА² ж. Диал. Епитет на бяла крава или овца; белуда, белуна. ● Обр. Делю Грозданки думаше: / — Грозданке, бяла белушко, / Грозданке, вакла ваклушко. Нар. пес., СбВСт, 168.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БЕЛУ̀ШКА³ ж. Диал. Съд за вино от бяла глина.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. . .1951.