БЕЛЬО̀

БЕЛЬО̀, мн. няма, ср. Събир. 1. Облекло, което се носи непосредствено до тялото; долно облекло. Той отиде в банята и когато се върна от нея, обръснат и свеж, направи си фрикция с одеколон и облече ново бельо, което сменяше през ден. Д. Димов, Т, 150. В раницата на Мордохай имаше само няколко комплекта бельо, клещи за рязане на жица и две-три калъпчета сапун. Сл. Трънски, Н, 184. — Аз тука винаги се качвам с панер прано бельо. На тавана суша дрехите. Д. Кисьов, Щ, 291. Дамско бельо. Бебешко бельо. Трикотажно бельо.

2. Чаршафи за легла, завивки и калъфи за възглавници. В хотелската стая, където се срещаха за втори път от два дни, тази сутрин беше душно. От нечистото бельо на кревата се разнасяше тежък дъх на човешка пот и евтин пазарски парфюм, напръскан там през нощта от някого. Кр. Велков, СБ, 6. Как ще отговарям сега за бельото? Полицаите са го задигнали още същата вечер. Нали тогава се учудиха, че имам много чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 187. Сменявам бельото на леглата.Спално бельо.

— Рус. бельë.

Списък на думите по буква