БЕЛЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЛЯ̀НКА1, мн. белѐнки и беля̀нки, ж. 1. Място край река, където жените перат и белят платна; валянка. Пътя им беше над село, / те си минаа сред село, / сред село, край белянката, / дет булки ризи перяа, / дет моми платна беляа. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 95. Той се изкачи подир пладне на върха на бърдото, .. Но, какво беше Цветановото учудване! По пътя, от чинарите към белянката, .. , съзря сама жена. С кобилица на рамо и метнати дрехи за пране на нея. Ив. Карановски, Разк. I, 41.
2. Събиране на моми и невести край река, за да белят платна (Н. Геров, РБЯ).
БЕЛЯ̀НКА2, мн. белѐнки, ж. Седянка, на която се бели царевица. В стара сиромашка къща бе свикано заседание .. За прикритие домакинът бе устроил белянка на царевица. Т. Харманджиев, КВ, 54. На жътва, на копане лозя и на гроздобер без песни не ся минува, на беленки, на седенки, на тлъки и проч. Г. С. Раковски, П I, 88.