БЕМО̀Л

БЕМО̀Л м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред нотата, за да означи понижение на звука с половин тон. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен, без диези и без бемоли. Св. Минков, РТК, 150.

2. Като прил., неизм. За звук — който е понижен чрез такъв знак. Си бемол. Ми бемол.

— Фр. bémol.

Списък на думите по буква