БЕНГАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕНГА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Бенгалия или до бенгалец. Посрещнахме царски великия бенгалски поет Тагоре. Р, 1926, бр. 231, 2. Едрият бенгалски звяр намерил храната за достатъчна и оставил кучето живо. Й. Попов, БНО, 112.

◊ Бенгалски огън. 1. Химическа смес (от бертолетова сол, сяра и др.), която гори ярко и красиво. — А знаете ли как се лови пъстърва? — питаше Дянко. — Ами как се прави волтова дъга? — пръкъсеаше го Семо, — Ами бенгалски огън?. .. Николай слушаше и се учудваше отгде знаят другарите му толкова неща. П. Проданов, С, 127.

2. Ярък разноцветен искрообразен огън, получен от горене на тази смес, който се използува за илюминация. Площадът пред Народния театър, озарен отвън феерически от разноцветни бенгалски огньове. Ив. Вазов, Съч. III, 245. // Пръчици със специална форма, намазани с тази смес, които се използват предимно за украса и илюминация при новогодишна елха. За елхите има най-различни украшения, бенгалски огън и други типично новогодишни подъръци за деца. ВН, 1959, бр. 2565, 2. Огънчетата на свещичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди, .. , а бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11. Пред огледалото се пудреха актьорите,. . Някой палеше клечки червен бенгалски огън. М. Кремен, СС, 88.