БЕНДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕНДЍСВАМ, -аш, несв.; бендѝсам, ‑аш, св. и бендѝша, -еш, мин. св. бендѝсах, св., прех. Диал. Харесвам, одобрявам; бегендисвам. Снахо льо, Янке, най-малка, / що ни ми ядеш, ни пиеш? / Гозбите ли не бендисваш? Нар. пес., СбНУ ХLVII, 85. Сино Стояне, Стояне, / ти като свириш свирката, свирката в среде хорото, / кове момиче бендиса, / бендиса, сино, хареса? Нар. пес., СбНУ ХХV, 77. Мале, мила мале, аз ща да отида, / аз ща да отида по горните села, / по горните села, булче да бендисвам. Нар. пес., СбНУ II, 49. бендисвам се страд. и възвр.

БЕНДЍСВА МИ СЕ несв.; бендѝса ми се св., непрех. Харесвам; нрави ми се, допада ми. Али нешчо се налюти!/ Кому, Маро, .. ? / Белки ти се не бендиса / зетот, Маро, и кукята? Нар. пес., СбНУ ХI, 18.