БЕНЕФИЦИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕНЕФЍЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна.

2.Завещан имот на духовенството в католическата църква.

3.Църковна длъжност в католическата църква с определен доход.

— От лат. beneficium 'благодеяние'.