БЕНЗО̀Л

БЕНЗО̀Л, мн. няма, м. Хим. Ароматен въглеводород, отделян при дестилацията на каменовъгления катран във вид на безцветна леснозапалима течност, която се използвакато разтворител, за производство на багрила, взривни вещества и др. Бензолът и спиртът също се използуват като антидетонатори. Тяхното октаново число е много високо (около 100). Те се прибавят към бензина поотделно или заедно. Гр. Тимчев и др., УВА, 72.

— От лат.

Списък на думите по буква