БЕНЗОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕНЗО̀Л, мн. няма, м. Хим. Ароматен въглеводород, отделян при дестилацията на каменовъгления катран във вид на безцветна леснозапалима течност, която се използвакато разтворител, за производство на багрила, взривни вещества и др. Бензолът и спиртът също се използуват като антидетонатори. Тяхното октаново число е много високо (около 100). Те се прибавят към бензина поотделно или заедно. Гр. Тимчев и др., УВА, 72.
— От лат.