БЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕРА1, -ѐш, мин. св. брах, несв., прех. 1. Късам от различни места и поставям на едно място отделни единици, някакво количество растения (цветя, плодове, треви и под.). Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Горе на високото се белееше къщичка. Зад нея почваше гората. Колко минзухар и кокичета сме брали там! Кл. Цачев, СШ, 56. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Аз закачих оцедника на пирончето, дето е в кюшето над чутурата, па отидох по края окол оградето да бера трева за телето. Т. Влайков, Съч. II, 2–3. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127. Бера гъби. // Разш. Късам наред плодовете на растенията от определена площ, за да ги прибера на едно място; обирам. По къра беряха царевиците и селските улици бяха пусти. Ем. Станев, ИК III и IV, 339. На връщане от града Марин беше минал през градините, дето Данковица береше памук. Г. Караславов, СИ, 261. Който посеял, ще жъне, който посадил, ще бере. Послов. Берем лозята.
2.Разг. В съчетание със съществителни, които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, срам, яд, студ и под.). Изпитвам, преживявам това, което е изразено от съществителното. Бера грижа (кахър, гайле, дерт) за някого, нещо; бера грижата (грижите, кахъра, гайлето, дерта) на някого,нещо — безпокоя се, тревожа се, грижа се (обикн. за някого, за нещо или заради някого). Мома като трендафил в градина дал ни Господ, няма защо да берем грижа. Няма да остане мома. К. Величков, ПССъч. I, 156. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш: / свекър да чакаш от пазар, / либе да чакаш от нива, / девер да чакаш от гора. Нар. пес., БДНН I, 109. — Ами децата, децата, горкичките!. .. — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, — .. — сега самичък им бера грижите. Елин Пелин, Съч. II, 16–17. –Не се притеснявай за войската — забеляза иронично войникът. — Има кой да ѝ бере гайлето. .. П. Вежинов, ВР, 72. Бера грях — греша, правя грях. Живея само да бера грях. Ст. Младенов, БТР I, 140. Бера срам — срамувам се. — Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле?. . За наши грехове децата ни ще берат срам. Н. Каралиева, Н, 97. Бера срама на някого, за някого — поемам срама, вината на някого, срамувам се заради някого. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хора! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2. Бера страх (страхове) — страхувам се. — И тази работа свършихме! Ама какъв страх брах, докато докарам колата. П.Стъпов, ЖСН, 202. Бера страха (страхове <те>) на някого, за някого — страхувам се за някого. — Страшно е пак да остана сама, да бера хиляди страхове за тебе. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 70. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората. Да се не връщам всеки ден вкъщи, да не ти бера страховете всеки ден. Д. Талев, И, 310. Бера яд (ядове) — ядосвам се. Жена му казваше: "Ти, Велико, всичко можеш. Знаеш ли какви ядове ще берем, ако се метнат на тебе тези мъже!" С. Северняк, ИРЕ,
61. Бера яда (ядовете) на някого — ядосвам се заради някого, за някого. Бера студ — мръзна, студувам. Какъв студ брахме оная нощ!
3.Диал. Вземам отделни предмети или части от нещо от различни места и ги слагам на едно място; събирам. Тръгнале ми са боляре / по дивно равно загоре / сиви говеда да берат. Нар. пес., СбВСтТ, 1057. Дърва е брала, сама ги клала. Ст. Младенов, БТР I, 140. Дето идеш, дом бери! Погов., П. Р. Славейков, БП I, 161– 162. Бера съчки. Бера трески. Бера сено. // Диал. Трупам. — Хорските мъже, като купуват нещо, опитват, избират, не дават пари на вятъра. А на нас и пералнята ни е раздрънкана, и прахосмукачката не работи, ами само бере праха в антрето. Г. Краев, СК, 45. — Където искаш, ще отида. В Анадола, в Тунис, дето кажеш. Ти остани тука, бери пари, бери слава, ако само за това си дошъл! Р. Стоянов, М, 41. Султанът развихрял ханджари. Гняв брало е робско море. В. Марковски, ПЗ, 315.
4. Диал. Призовавам мнозина да се съберат на едно място; набирам, събирам. Цар войска бере голяма, / от всекий града по юнак, / от Кошеница момица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 39. Зайо Байо / из друм бяга, / гърло дере, / войска бере. Ц. Церковски, СбХ, 15. Дето няма котка, мишките берат гости. Послов. // Каня по определен повод (означен със съществителното — допълнение към глагола). Бера пита за новородено дете. △ Бера кръщене. △ Бера помен. △ Бера тлъка.
5.Диал. За пчела — изсмуквам, събирам нектар. Мирише нивата, сякаш е градина с цветя. Пчели прехвърчат от цвят на цвят. .. Барем кошери да имахме, виках си, та в наше място мед щяха да берат, а то кой знай откъде долитаха и къде отиваха. Кр. Григоров, Н, 51–52.
6.Непрех. Диал. Търпя, изпитвам неприятности или досада от някого, без да давам външен израз. Бере, бере, ама кога изтури, никой няма да ся завръти. Н. Геров, РБЯ I, 39. Аз бера, бера, та че от еднъж ще си изкарам. Н. Геров, РБЯ I, 39.
7.Диал. За съд — вместям в себе си; побирам, събирам. Взима дете арапската глава: в торба да я турне, торба не я бере. Ст. Младенов, БТР I, 140. Тая бъчва бере сто ведра вино. Н. Геров, РБЯ I, 39. бера се страд. от бера в 1, 3, 4, 5 и 7 знач. Тютюнът трябваше да се сади, прекопава, плеви и бере. .. да се ниже и суши. .. да се манипулира. Д. Димов, Т, 108. Бавно слага крак на стреме / есенният ден смирен ... / Да, настана вече време / гроздето да се бере ... Д. Методиев, ДПТ. бера си възвр. от бера в 1 3 знач. Бера си цветя. △ Берем си череши.
БЕРА̀ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. За хора, множество — събирам се на едно място; струпвам се. На площада имаше особено движение. Хора на тълпи, на тълпи се беряха, срещаха се, гълчаха и се трупаха на едно място пред западната нартика на черквата. Ив. Вазов, Съч. Х, 55. По онова време имаше някой си дядо Начо. .. билерин, .. , той задяваше децата, които се беряха около него, привличани от любопитната му стока. П. Р. Славейков, БП I, VI. Морава равна зелена, / .. / Събор се бере на тебе, / от секо село сборяне. Нар. пес., СбВСтТ, 94.
2.Постепенно се насъбирам, трупам. — Взирам се удивлен: / там в полето под мен, / в град престолен шумящ. /. . Там се сили берат, / тамо криле растат / за борби, за летеж. Ив. Вазов, Съч. III, 224. Береше ли той грижи, или не, / а те сами се на сърце беряха. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 3.
◊ Бера греха на някого. Разг. Поради свои деяния или своето поведение по отношение на някого нося отговорност за грешките му. Единият дигнал пушка да го застреля, но като се вгледал в неговото мило юношеско лице, .. , свалил пушката и казал като на себе си: — Хайде, върви си синко! Да ти берат греха тези, които са те пратили тук. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 74. Бера душа. Разг. Намирам се на смъртно легло; агонизирам. Догана береше душа. От минута на минута дишането му спираше, гърдите му все по-бавно и по-ниско се повдигаха. Ив. Петров, ВМ, 109. Трупове от двата пола и от разни възрасти са валяле из кръвта си, някои издъхнали вече, а мнозина ранени и други в смъртния си час брале душа. З.Стоянов, ЗБВ III, 293. Бера зазъбици. Диал. Силно желая да получа нещо, обикн. да ям нещо. Бера лой. Диал. 1. Слабея. 2. Измъчвам се, топя се от ядове. Бера мухи. Диал. Губя си времето, без да върша нещо; безделнича, бездействам. Ти го учиш, ти го караш, / оно мухи бере. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 40. Бера петала. Диал. Оставам назад и вървя след другите по пътя. Бера си госте. Диал. Създавам си сам грижи, неприятности. Бера ягоди. Диал.Червя се за нещо; срамувам се.
БЕРА̀2, -ѐш, мин. св., брах, несв., непрех. За част от тяло на човек или на животно или за рана — загноявам. — А да знаете какво си изпати, горкият. Набоде си пръста на един ръждясал гвоздей и сега цялата му китка бере. М. Грубешлиева, ПП, 62. От пердетата бяха останали още 16 мотива, затова майката и голямата дъщеря усилено бродираха. . А малката през това време, прегърнала като бебе болния си пръст, който вече береше, се разхождаше на месечина по изметения двор и хълцаше с глас. Чудомир, Избр. пр, 70-71.