БЕРБАНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРБА̀НТИН, мн. берба̀нти, м. Простонар. Руг. Негодник, мошеник; бербант. Ни в туй време, ни в онуй, ще го видиш иде си от махлата, помъкнал, повел с себе си някой бербантин, някой чапкънин. Ил. Блъсков, ПБ II, 64. –Тия хора не се срамят, като лъжат. . — Знам. .. Бербанти! Срам те е да се кажеш, че си българин. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 87.