БЕРБА̀Т неизм. прил. Простонар. Мръсен, изцапан. — Направи ми бербат файтона, мръсника! — ругаеше файтонджията. Челкаш, ОП, 31.
◊ Бербат Мария. Диал. За мръсен, нечист човек.
— Перс. през тур. berbat.