БЕРБЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРБЀР м. Остар. Берберин. — Охо! Той се бръснал сабахлем! — заяде се бай Къньо. — Хич не гледа, че хора го чакат тук, че гости са дошли, ами ходил на бербера да се маже с ливанто. С. Северняк. ОНК, 114. Оттук стана Разделина, / да отиде на бербера / си обричи руса коса. Нар. пес., СбБр М, 432.

— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбѐр.