БЀРВАМ, -аш, несв.; бѐрна -еш, мин. св.
‑ах, св., прех. Рядко. Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. — Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като меие не могат да се катерят, но отземи, каквото докачат. Кр. Григоров, ПЧ, 129130.