БЕРДАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРДА̀НКА ж. Истор. Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. През гърдите му минуваше ивица с патрони за берданката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52. Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе. Д. Казасов, ВП, 71. Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко. Ст. Станчев, НР, 160.

— Рус. берданка от собств.