БЕРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕРЍЛ, мн. няма, м. Минер. Минерал със зелен или син, по-рядко с бял, жълт или розов цвят, основен източник за получаване на берилий, а с някои свои разновидности (аквамарин, смарагд и др.) използуван в бижутерията; берилиево-алуминиев силикат. В пегматитните скали на юг от Велинград и около Копривщица често се срещат едри бледозелени кристали от минерала берил. К, 1963, кн. 8, 15.
— Инд. през гр. βήρυλλος.