БЕРЍТБА

БЕРЍТБА ж. 1. Само ед. Прибиране на реколта от плодове, зеленчуци и др. Ние свършихме беритбата на царевицата. Б. Шивачев, ПЮА, 134. Припомни си радостната глъчка, / кошовете, шумната беритба, / ябълките — златни и червени. И. Бурин, ПТ, 52–53. Арапите тогази посеяли ечмик и пшеница и като дойде времето на беритбата, взеха класовете. П. Р. Славейков, СК, 118.

2.Събиране на нектар от пчели. — Татко, ще има ли скоро мед? -– Почакай де, пчелите още са гладни от зимата? Първата беритба на нектар и прашец още не е свършила. Л. Галина, Д, 8.

3.Добив, прибиран чрез бране. Набодените по припеците лозови пръчки дали първата си беритба. О. Василев, ЖБ, 13. Три години стават с лани, / откак Боже наказане, / щом полята се покрият / с златни класове, / щом узреят вси сеитби / и вречат добри беритби, / дава град и все убива. Ив. Вазов, В, 4. Продадохме първата беритба ябълки.

4. С предл. п о. Времето, когато се прибира добив. По беритба на царевиците оттам мина и Юрталана. Г. Караславов, С, 69.

Списък на думите по буква