БЕСА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀСА ж. Диал. Клетва, честна дума. После слиза кротко от коня, отмахват се настрани и му разказва, че той бил човек. . , длъжен да преследва хайдутите, но че сега, след като го е видял, той му дава арнаутската си беса, че никога вече няма да го преследва. Н. Хайтов, ШГ, 139. Гавазинът не даваше прах да падне върху тях [гимназията и учениците], .. — верен на своята арнаутска "беса", клетва за вярност. Д. Спространов, С, 199. Со Бегот беса вързафме, / со Бегот се погодифме. Нар. пес., ПСп, 1888, кн. 27, 355.

— От алб. bésë.