БЕСЀДЧИК

БЕСЀДЧИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което изнася публични беседи; лектор. Вечерта имахме .. събрание.. Беседчикът говори за етиката и морала на съвременното общество. Н. Каралиева, Н, 25. Сказките му [на Ст. Минчев] имали голям успех. Като опитен беседчик бил канен и на всички педагогически конференции, свиквани в София. Ив. Богданов, СП, 146.

— Рус. беседчик.

Списък на думите по буква