БЕСЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀСЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от беся и от беся се. Няма как — спрели бесенето, отпуснали малко въжето. Й. Вълчев, РЗ, 5. Може би заповед е дошла от Цариград да прекратят бесенията. К. Величков, ПССъч. I, 81.