БЕСИЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕСЍЛНИЦА ж. Остар. Бесилка. След десет минути войниците и осъдените дошле до назначеното място. Възцарило са дълбоко мълчание. — Осъдени са пет души, а бесилниците са само три! — рекъл един стар човек. — На двете бесилници ще да обесят по двамина — казал един войник. Л. Каравелов, Съч. V, 108. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 53.