БЕСНОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕСНОТА̀, мн. няма, ж. 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. — А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!. .. — повтаряше в беснотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице. Д. Ангелов, ЖС, 227–228. — Славка трябва да остане в плена си, защото Годеславовата ярост ми е полезна и Радоиловата беснота ми е необходима. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 156.

2. Остар. Болестта бяс. Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха. Ступ., 1875, бр. 6, 48.