БЕСНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕСНУ̀ВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му туриме юлар на шията. М. Георгиев, Избр. разк., 5859. Тиран свиреп плени, гори, беснува. Ив. Вазов, БМ I, 144. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотни. Ц. Церковски, Съч. II, 209. Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. .. / и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай. К. Христов, ПВ, 45.