БЕСОВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕСО̀ВИЦА ж. Диал. Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутулата, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесовицата. В. Нешков, Н, 307. Бесовица псета.

◊ Влача (повличам / повлека) бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. — Ние некога. .. по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница. .. още мъжа ѝ не изскочил от къщи и повлече бесовицата. Ст. Даскалов, СД, 224.