БЕТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕТЀР неизм. прил. Простонар. 1. Който има в по-висока степен отрицателното качество, за което става дума; по-лош. — Ами едно ядене, като не е ни кисело, ни солено, .. , че то на какво прилича?.. — На буламач .. — От буламач бетер. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — Аз ... не само защото се случи тъй и не защото ще ме убиеш — поде Зекир, като че го успокояваше. — Аз днес чужд имот пазих и вчера, и оня ден все там седях, а такива като мене, и по-бетер, барем през тия дни хора станаха. Г. Стоев, ЦЗ, 98.

2. Като нареч. а) Повече (от). Скоро пътувах за Татар-Пазарджик да видя на самото място съсипнята на нашите чалтъкчии

оризари. .. Те работят бетер от фараонови роби, заприличали са на мощи! Хр. Бръзицов, НЦ, 165. Иван Татаров изкара насред двора си една бъчва и почна да ѝ набива обръчите, .. Бъчвата гърми бетер оръдие. Й. Радичков, ББ, 60. "Ти, Юле, имаш страшен усет за новото по магазините!" И Юлето тича като разпрана .. . връща се натоварена бетер Дядо Мраз. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 19. б)По-лошо, по-зле. Ний, .. , бяхме направили една наредба за церквите .. , и мислихме да я предложим на Н. П. .. ; но. .. той не даваше внимание на такива неща, .. И тъй сичкото остана по-бетер. ЦВ, 1859, бр. 460, 1.

— От перс. през тур. beter.