БЕТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕТО̀Н, мн. няма, м. 1. Строителен материал, който се получава при втвърдяване на смес от добавъчни материали (пясък, чакъл, сгурия и др.), свързващо вещество (цимент, битум, катран, глина и др.) и вода в определена пропорция. Влизаме е двора на крепостта. Едноетажните казармени помещения са от бетон. Ал. Гетман, ВС, 172. Бетонът да не изстине, / бетонът да не замръзне / замръзвахме ние! / Три нощи и четири дена / с ръце замразени, / с души размразени, / пълзяха зидари нагоре. Д. Дамянов, ПОС, 39.

2. Прен. Спорт. Във футбола — тактически похват, при който защитници, полузащитници и нападатели образуват плътен обръч пред наказателното поле или в него, като не подбират средствата за отбиване на топката.

◊ Лек бетон. Спец. Вид бетон, получен от леки добавъчни материали, който има малко обемно тегло и слаба топлопроводност и се използува за топлинна изолация и др. Ниското обемно тегло, достатъчната якост и ниска топлопроводност на леките бетони ги прави особено пригодни за жилищното строителство. РД, 1959, бр. 300. Тежък бетон. Спец. Вид бетон с голямо обемно тегло, здравина и плътност, който се получава чрез прибавяне на барит, железни парчета и стърготини и под. към добавъчните материали. Тежкият бетон е получил наименованието си от голямото си относително тегло. НТМ, 1961, кн. 10, 13.

> Бетон съм. Жарг. Отлично подготвен съм, неуязвим съм (в някакво отношение). За изпита по аглебра съм бетон.

— Фр. béton.