БЕУ̀МИЕ

БЕ3У̀МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Състояние на безумен, ненормален, луд; лудост, ненормалност. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед .. — Братко, Господ се отвръща от мене, но ти, в безумието, си по-близо до него. Елин Пелин, Съч. III, 172-173.

2.Само ед. Състояние на неразумен или на обхванат от някаква силна страст, желание; безразсъдност, безумство. Димитър е и храбър, смел и безстрашен до някакво апатично и тъпо безумие. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. Тогава ловната страст запалва истинско безумие в душите ни. Страшни пламъци горят в очите ни, ръцете ни треперят. Ем. Станев, ЯГ, 66.

3.Проява, постъпка на неразумен човек;

безумство, безразсъдство, безразсъдност. — Ще му отворя вратите на Търново и ще му се предам. — Но това е безумие! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 61. Апостолов искаше да възрази, че не желае да служи на полицията, но сега това беше безумие, сега го заплашваше затвор. Х. Русев, ПЗ, 159.

Списък на думите по буква