БЕЧКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до град Беч (старо име на Виена). Султана се поприбра, попристегна се с по-ново, с по-здраво, превърза се с нова бечка шамия с ресни. Д. Талев, ЖС, 331.

◊ Бечко дърво. Диал. Акация; бечка.