БЕЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀЧКО. Само в съчет.: Сечко Бечко, мн. -овци, м. Разг. Вид едър бръмбар от рода сечковци с много дълги антени (пипала, щипци), който издава църкащ звук; голям сечко. Ceranbyx cerdo. Кората на дънера му била на дълбоки бразди една педя. В тях едрият черен и корав сечко-бечко се разполагал на почивка и обезпокои ли го някое насекомо, той протягал острите си щипци, готов да среже като с трион животинчето. Н. Каралиева, ЗБ, 9. Когато стотината сечко-бечковци си точели щипците, вдигал се такъв шум, че кротките калинки замирали в пукнатините на кората и се престрували на умрели. Н. Каралиева, ЗБ, 9.