БЕШИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕШЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Детска дървена люлка с форма на корито, окачена на стойки; колебка. Одаята, която е и родната стая на Тодор Л. Каблешков, е постлана с интересен плъстен килим, върху който са поставени голям старинен мангал за отопление и бешик. П. Теофилов, К, 78.

— Тур. beşik.