БИБЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍБЀНЦЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бибе1 (във 2 знач.); патенце, гъсенце, пуйченце. — Виждате ли го, майко, стария мъдрец; за човека разсъждава. А мустаките му не се виждат под носа. Пух на бибенце. Д. Талев, И, 45.