БИБЛИОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БИБЛИОМА̀Н м. Любител и събирач на книги, обикн. редки, ценни издания; библиофил. Колкото и да е забързан днешният библиоман (или нека го кажем любител на книги) към прочути заглавия и автори, окото му ще спре на една току-що появила се поредица. Отеч., 1978, кн. 6, 40.

— Т. Коджов, Речник I, 1890.