БИВАКУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИВАКУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от бивакувам. Те трябваше в места, където няма хижи, да се погрижат за бивакуване на групата. ОФ, 1961, бр. 5140, 3. От миналия сезон дивото бивакуване в парка е забранено. Е, 1981, бр. 1085, 2.