БЍВАМ

БЍВАМ, -аш, несв., непрех. I. Като самост. сказуемо. 1. С обстоят. поясн. за място и време. Намирам се, присъствам (изразява обичайно, продължително или повтарящо се действие). Когато биваше в къщи, той все гледаше да се надвеси над люлката. Д. Талев, ЖС, 96. А в село, като не съм бивал, вика се, от дете, сичко ми се чини много хубаво, сичко ме мами и привлича. Т. Влайков, Съч. II, 50. Като се научаваха, че е бивал в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пращаха да си върви. Й. Йовков, ЖС, 34. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник. . А като разбра от полудумите на Теодосия, че той е от престолния град и дълго не е бивал там, съвсем отвори устата си. Ст. Загорчинов, ДП, 232–233.

Бивал съм на различни празници. Видях, когато Червената армия ни донесе свободата. Превод, РД, бр. 242, 2. Където и да биваше Рангел из полето, от пазар да се връщаше, щом отвореше пътната портичка — веднага го лъхаше познатата, близка миризма. Кр. Григоров, Н, 62.

2.Обикн. в 3 л. ед. и мн. Разг. Съществувам, има (няма) ме. — А нема вие нямате бъклица!... — Имаме.. . Нема бива къща без бъклица? Нашата е малка. Л. Каравелов, Съч. II, 8. Без едене, без пиене сладки приказки не биват. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 38. Юнак без рана не бива. Послов. Стадо без мърша не бива. Послов.

3. Обикн. в 3 л. Случвам се, ставам; има (няма) ме.Такава сватба дотогава не бе бивала, па и оттогава не е ставала. Т. Влайков, Съч. I, 45. Рада излезе на чардака пак, като че нищо не бивало. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155. С една лястовица пролет не бива, лято не става. Послов. Насила хубост не бива. Послов.

II. Като глагол-връзка в съставно именно и глаголно сказуемо. Обикновено, винаги или понякога съм някакъв. От няколко време насам нощите биваха дъждовни, но дните ясни. Й. Йовков, Разк. II, 192. Когато работеше, той биваше сериозен, важен и като че нищо по-значително не съществуваше за него, освен преписката, която се намираше пред него. Д. Немиров, Д № 9, 16. — Слушай, бъди малко търпелив. Не бивай като тогава. Ив. Кирилов, Ж, 52. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл., 1950, 14. Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно мило! / То в мрака бива нам светило. / надежда — в нашите злини. Ив. Вазов, Съч. I, 69. Дорде йе мома при майка, / тя бива бяла-червена / като червена ябулка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 159.

III. Като спомаг. глаг. За образуване на сложни страд. форми за сег. (обикн. сег. истор.) имин. неопр. Сега посетителите на София още от първия миг биват покорени от хубостта на тоя голям съвременен град. Л. Мелнишки, ПП, 10. По нейно настояване момчето най-после бива отвързано. .. Т. Влайков, Пр I, 17. Той бива пуснат на свобода с уверението, че ако узнае къде се крие Левски, властта ще му изплати дълговете. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Някои нетърпеливо ходеха назад-напред и фърляха завистливи погледи към ония щастливци, които биваха извиквани от разсилния и влизаха през средната врата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 101.

Списък на думите по буква