БЍВОЛИЦА

БЍВОЛИЦА ж. Женската на бивол. Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледна я зачудено с големите си очи и продължи да се чеше. Елин Пелин, Съч. II, 147. Пристигнал си беше и дядо Еленко, който бе изостанал назад, да понапасе биволиците. Ил. Волен, НС, 31. Биволицата е черна, ама ѝ е по-бяло и по-сладко млякото. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. Сухата биволица по-добро малаче отхраня. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.

Биволицата е черна, а бяло мляко дава. Разг. За човек, който е беден или има друг недостатък, но е добър, полезен. На чужда биволица в зеле, б и я някого. Диал. Жестоко (бия).

Списък на думите по буква