БИГОРЛЍВ

БИГОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бигорен. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли. Д. Талев, ЖС, 222.

2. Който съдържа бигор; варовит. Бигорлива вода.

Списък на думите по буква