БЍЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от бия като прил. Обикн. в съчет.:
Биено сирене. Бито сирене. Сложиха трапезата. Децата насядаха и стръвно залапаха черния хляб с чесън и биено сирене. Хр. Максимов, СбЗР, 28.