БЍЕНЕ

БЍЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бия и от бия се. Дохожда и даскалът. И пак караница, теглене на уши, биене по ръцете. Т. Влайков, Пр I, 152. Въздухът продължаваше да ехти от биенето на камбаната и клепалата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 4. Пленникът усети как сърцето му леко ускори биенето си. П. Вежинов, НС, 106, Тая гора, .. , беше завардена и служеше за охолно свърталище, .. , на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено. Ив. Вазов, Съч. ХVII. 93. — Смей се ти, Дяконе! Момците искат да се бият! .. — Ти как мислиш? От биене до въстание колко разлика има?рече Левски. Ст. Дичев, ЗС I, 583. Биене на мляко.

2.Физ. Периодично усилване или отслабване на електромагнитни, светлинни, звукови вълни и др., наблюдавано при взаимодействието на две вълни с близки честоти.

3.Техн. Изхвърляне на силна струя въздух или вода от специален пистолет, с което се пробиват дупки за взрив в рудник. Водно биене. Въздушно биене.

Списък на думите по буква