БИЖУ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЖУ̀, мн. -та, ср. 1. Скъпоценен накит, украшение. През последните години тя бе натрупала свое собствено богатство от бижута, швейцарски франкове, долари и гулдени. Д. Димов, Т, 476. // Разш. Украшение, накит (без особена стойност). Вера дойде пред огледалото и се зае с косата си, а Марина извади отхякъде из тъмното на гардероба малка кожена кутийка, пълна с евтини бижута. Д. Бегунов, ЧД, 63. Прен. Разг. За нещо много хубаво, изящно, добре изработено. А секретарката му .. впрочем е истинско трудово бижу, образец на добросъвестност и експедитивност във всяко едно отношение. В. Сотиров, ЛНП, 28. Я гледайте какво апартаментче! Ми то бижу! А, Мерче, бижу, нали така. Ч. Шинов, ПВ, 126. Колата му е цяло бижу. △ Тази малка църква е истинско бижу.

2.Само ед. Събир. Множество накити като едно цяло; бижутерия. И ей — сноват по всички магазини, — / от Лувър и Прентан, и Лафайет / бижу, манта, жарсета и коприна — / валят, валят пакетите безчет. Ем. Попдимитров, СР, 122. Тя има много бижу.

— Фр. bijou.