БИЖУТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
БИЖУТЀР
БИЖУТЀРм. Лице, което изработва скъпоценности или търгува със скъпоценности; златар. Наоколо са магазинчетата на обущари и бакърджии, на резбари върху пиринч и слонова кост, на златари и бижутери. Т. Кюранов, АП, 12.