БИЖУТЀРИЯ

БИЖУТЀРИЯ ж. 1. Производство на бижута или търговия с бижута. Употребяваните в бижутерията драгоценни калмъни се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират — само в такова състояние те проявяват в най-висока степен ценните си качества (блясък. цвят и пр.). Геол. IХ кл, 110. Ние сме свикнали да гледаме на среброто като на благороден метал, който няма съществено техническо приложение и се използува предимно в бижутерията. Й. Малиновски, ХФ, 4.

2. Само ед. Събир. Скъпоценни накити; бижу. — Я вижте. Вие, струва ми се, разбирате от бижутерия. Юри Александрович извади от джоба си една червена кутийка, .. отвори я и ми показа един дамски златен пръстен, с хубав, доста едричък брилянт. Д. Калфов, Избр. разк., 298. Златна бижутерия. Сребърна бижутерия.

— От фр. bijouterie.

Списък на думите по буква